ТѢШИТЕЛЬ
Утешитель
. И (п)равъ буди и истиньнъ, съмѣренъ, кротъкъ, покоривъ, долу поничя... умиленъ къ Бу҃ и къ челв҃комъ привѣтьливъ и печальнааго тѣшитель. Изб.Св. 1076 г.
&sup&1&sup&, 277. Отвѣщавъ же Иовъ гле҃ть: слышах сице много, тѣшителе золъ вси (παρακλήτορες). (Иов. XVI, 1–2) Библ.Генн. 1499 г.