ТЫКВИЦА

Уменьш.-ласк. к тыква, тыкы (в знач. 2)

. Се подъ виничиною сѣдяше мюринъ, и стояше предъ нимь мала тыквица пълна воды (μικρὸν κολοκύνθιον). Ж.Нифонта, 301. 1222 г.

Отвѣща старечь: а что суть тыквица сия? И реч<е> дьяволъ: вкушения несу брат<ь>и (τὰ ληκύνθια). Пролог (Ф.), 28. XIII–XIV вв.

И виде бѣса идуща мимо себе въ образѣ члв҃цѣ, имяше же ризу космату и у егождо косма висяху тыквицы (в греч. ед.ч.: ληκύνθιον). Пролог (Срз.), 257. XV в.