ТАТИЦА

Воровка

. И неизреченно и страшно, якоже комуждо ихь на челѣ своемь писаниемъ чернил<ь>нымъ написани грѣси его, на нѣкихь бо инѣхь написано на мужехъ и женахъ, и на убиицах такоже, и на женахъ убиицахъ... на другихъ паки: татие и татицы (κλέπτριαι). (Ж.Вас.Нов.) ВМЧ, Март 26–31, 1379. XVI в.

~ XI в. Вина же писаниа ея си бѣ: святаго татица. Жены же с чады своими въпиаху, глаголюще: свыше, Боже, призри, яко непреподобенъ судъ бываеть во гради семъ (ἱεροσυλία). (Муч.Феклы) ВМЧ, Сент. 14–24, 1382. XVI в.