СУДИЩЕ

1. Место, где производится суд

. Прѣимъше Иис҃а въ судищи, събьрашя на нь вьсу спиру (εἰς τὸ πραιτώριον). (Мф. XXVII, 27) Остр.ев., 198. 1057 г.

Не подобаеть же иконому, ни нищекърмьцю, ни недужьныимъ строителю... от своихъ епсп҃ъ отбѣжати и въ ина судища приходити (δικαστήρια). (Собр.93[87] гл., 60) Ефр.корм., 782. XII в.

Въ Птоломаидѣ създа [Ирод] иподърумие, и въ Вавилонѣ стѣны, и судища, и комары, и црк҃ви, и тръговище (ἐξέδρας). Флавий.Полон.Иерус.(Арх.), 105. XV в.

~ XI–XII вв.

(1319): И седоша князи на судищѣ, и начаша судити Михаила съ Юрьемъ. Ник.лет. Х, 182. XVI в.

Прииде рыцарь в сонмищи и сяде на судищи, и повелѣ привести Диоклитиана. Ист. семи мудр., 211. XVII в.

2. Суд, судебное разбирательство; тж. перен

. Къимъ примышлениимь противу правьдѣ ставъ, избѣгнеть судища (δικαστήριον). Гр.Наз., 234. XI в.

Аще съмѣренъ есть мыслью и не зѣло прѣвыше видимьихъ, и яко съвѣсть учить етера отъ сею, своя [вм.: свое?] и нелъжьно судиище (κριτήριον). Там же, 231. [Даниил] ставъ посредѣ ихъ и реч<е>: сице ли, уродивии сн҃ы Излв҃ы, не испрашавше ни истины разумѣвше, осудисте дщерь Излв҃у [Сусанну], обратитеся на судище, лжу бо [клеветники] послушьствоваста на ню, и обратишас<я> вси людие со тщаниемъ (Дан. XIII, 49 = Sus. I, 49: εἰς τὸ  κριτήριον). Мерило пр., 80. XIV в.

Не восхотѣ въ разумъ приити истинный, градскому отданъ есть судищу, имъже осудися хулнаго и клеветнаго языка лишитися отсѣчениемъ. ДАИ V, 452. 1667 г.

|| О суде Бога над людьми. (986): Показа Володимеру запону, на неиже бѣ напис<а>но судище Гсн҃е, и показываше ему о десну првд҃ныя в весельи предъидуща въ раи, а о шююю грѣшники идуща в муку. (Пов.врем. лет) Лавр.лет., 106. 1377 г.

Молимся убо и мы... да на судищи Га҃ нашег<o>... обрящемъ млс҃ть прѣд славою его. (Патерик Скит.) ВМЧ, Дек. 31, 2519. XVI в.

~ XIV в. На внѣшнихь убо судищехь по глаголании... согрѣшениомь [τοῦ ἁμαρτάνοντος ‘грешника’] смерть, на божественѣм же судищи по оглаголании согрѣшениомь вѣнець (ἐπὶ... τῶν... δικαστηρίων... ἐπὶ... τοῦ... δικαστηρίου). (Маргарит) ВМЧ, Сент. 14–24, 996. XVI в. ~ XV в.

Судище Божие, Спасово, страшное, Христово – Страшный суд. Лѣнивии и зълии... узърятъ страшъное судиште Хво҃, идеже прѣстоли прѣстоять на судъ (τὸ φρικῶδες δικαστήριον). Панд.Ант.&sup&1&sup&, 60. XI в.

Почто осужаеши брата своего?.. Вси бо станемъ прѣдъ судищьмь Бжи҃емь (τῷ βήματι τοῦ Χριστοῦ ). (Рим. XIV, 10) Апост.Христ., 133. XII в.

Подобает бо намъ предстати предъ судищемъ Христовымъ, да прииметъ кождо, яже с тѣломъ съдѣла, или благо или зло. (Посл. еже не ходити на позор) Сб.Друж., 79. XVI в.

Сице аз верую Страшному судищу Спасову. Ив.Гр.Посл., 50. XVII в. ~ 1564 г.

Нападе на мя боязнь, и трепет страшнаго судища прииде на мя. Там же, 187. XVII в. ~ 1573 г.

Кий ответ имате воздати в день страшнаго и неумытнаго судища Христова? Гр.Сиб.Милл. II, 278. 1622 г.

3. Собрание судей

. Рѣка огнена течааше исходящи прѣд нимъ... и тмы҃ тьмь прѣстояху прѣд нимь, судище сѣде и книгы отврьзошяся (κριτήριον ἐκάθισε). (Дан. VII, 10) Библ.Генн. 1499 г.

Иоанъ Златаустъ учитъ, чемеритъ день поминаетъ... егоже избѣжати нѣгде, ни скрытися, и рѣка огненна предъ судищемъ течеть и книгы разгыбаются. Ж.Авр.Смол., 8. XVI в. ~ XIII в.

– Ср. судилище.