СТЯЖАВАТИ.

2. Держать, сохранять

. Вѣдѣти комуждо васъ свои съсудъ сътяжавати въ стн҃ю и чст҃ь (κτᾶσθαι). (1 Фес. IV, 4) Апост.Христ., 213. XII в.

– Ср. стяжати&sup&2&sup&, стяжевати.