СТРЫВАТИ.

1. Растирать, размалывать

. Сами братия, раздѣляюще жито, своима рукама сами на ся жерномелениемъ стрываху. Ж.Герас.Б., 182 об. XVII в. ~ XVI в.

2. Трением причинять боль, натирать

. Суровымъ... томима мучениемъ [Митродора] рачителя приглашаше токмо... Тоже что? Снемлетъ убо доблюю отъонюду, желѣзными же веригами облагаетъ, и все тоя томить тѣло и сътрываетъ (καταθλᾷ). (Муч.св.жен) ВМЧ, Сент. 1–13, 628. XVI в.

3. Истаптывать

. Онъ же презрѣ словесъ силу глаголемыхъ Богомъ, ли не разумѣ, отнюдъ бо бѣ симъ не искусенъ сы, отъ рожения бо до конца буквеныхъ стезь ученми не стрывая. Врем.И.Тим., 330. XVII в.