СТРУЧОКЪ

Стручок

. Переносъ трава, собою мала и темна, цвѣтъ воронъ, а какъ отцвѣтетъ, то съ стручками, въ ней сѣмечки. Леч. III, 7. XVIII в. ~ 1672 г.

– Ср. стручецъ.